Системата "Бонус-малус" по "Гражданска отговорност"
Системата "Бонус-малус" се коментира още от средата на 2014 г. Горе-долу по това време започна да се появява информация, че предвижданите промени в Кодекса за застраховането са насочени към подпомагане на нейното въвеждане. "Бонус-малус" е метод за прецизиране на застрахователната премия въз основа на набор от показатели за цялостната "рисковост" на един водач. Тук спадат както обективни критерии като възраст, населено място, стаж зад волана, изминавани километри на година, така и субективни като предишни произшествия, регистрирани вредни навици (например регистрация за наркомании) и прочее. С използване на съвременни технологии премията може да се индивидуализира дори до единичен шофьор.
Само за създаване на яснота относно принципите, на които е изградена системата "Бонус-Малус": действащата в момента такава в Германия стъпва на 110 вариации на 9 основни критерия и позволява 138 милиона възможни комбинации на застрахователна премия, което е около три пъти повече от броя на регистрираните в страната коли. Това илюстрира, сложността на актюерските механизми, които трябва да залегнат в основата на една правилно функционираща методика "Бонус-Малус".
Сегашната българската система е стъпила здраво върху основите на методики от времето на безапелационната доминация на "Държавния застрахователен институт". Все още при тях водеща е кубатурата на двигателя на МПС. Връзката между този фактор и вероятността да настъпи ПТП с участие на застрахования е подобна на вероятността да се спънете в зависимост от размера на обувките, който носите.
След промените през 1989 г. този модел на ценообразуване се запази, макар и леко видоизменен. Появиха се дружества, които опитваха да го дообогатят и конкретизират посредством въвеждане на допълнителни критерии, но като цяло той продължава да доминира пазара.
Остава само да се надяваме, че наетият консултант, от когото се очаква да представи цялостна методика за функциониране на системата, ще подходи по един адекватен и модерен начин. Лошо структуриране или неадекватно детайлизиране може бързо да доведе до неадекватни премии за дадени групи шофьори. Нискорисков заможен водач на средна възраст, живеещ в добра част на малък град и каращ нов модел кола, може да получи застраховка за десетки левове, докато по-рисков младеж с негативна история и голям стар джип може да бъде изправен пред премия от хиляди. Подобни ценови дисбаланси биха направили полиците недостъпни за "по-лошата" категория водач, би ги мотивирало към шофиране без застраховка, което си е допълнителен рисков фактор и може да доведе до още по-сериозна ценова и административна санкция. Освен това макар и унифициран бонус-малус, системата не предполага централно ценообразуване, а и всяка компания ще може да си я надгражда в определени граници. Това поражда опасности някои застрахователи да концентрират повече и недобре покрит риск, като таргетират основно клиенти с високи премии. Същестествува опасност и група клиенти да стане нежелана и да е отхвърляна от всички застрахователи. Най-вече това, че застраховката се сключва за МПС, а не за водача, и съответно в рамките на едно семейство например собственик и подписващ полицата може да е най-неактивният шофьор без никакви произшествия, докато автомобилът се ползва и от някой с по-рисков профил.
Нещо повече. Дори да игнорираме, че застраховката е за кола, а системата "Бонус-малус" е за водач, то идва следващо ниво на проблеми - тези водачи, някак подразбиращо се са физически лица. Но бързо навлизащите новости в автомобилостроенето, каквито са автономните МПС, създават вече главоболия на аналитиците и законодателите в развитите пазари. Самоуправляваща се кола тип 5 (напълно автономна) ще се движи без участие на водач и в този смисъл застраховка на ГО няма да бъде въобще приложима. Дали българската система ще включва подобен поглед към бъдещето? Донякъде иронично може да се окаже, че има хляб в сегашната българска практика на застрахователите да се фокусират върху характеристиките на автомобила. Макар че ще трябва да погледнат отвъд добрата стара кубатура и да преценяват например колко точно е умен софтуерът й.